Не ми трябваш, за да живея, не ми трябваш и за да дишам...
Не, но всеки дълбоко поет дъх ми напомня за това, че те обичам...
Не ми дължиш нищо и не смея да те моля да оставаш в моя живот...
Тръгвай си, щом така желаеш, не те задържам насила, моя любов...
Бъди щастлив - животът е хубав, желая ти сбогом...
И да искам да продумам друго - не мога...
Даде ми шанс, а мен ме достраша да го поема,
превърнах простичкия избор във истинска дилема...
Гняв и обич, и незаслужени, съкрушителни фрази,
само това от онази нощ съзнанието ми пази...
И фактът, че ми каза истината право в очите,
никак не успя да смекчи ужасната болка в гърдите... ...