19 окт. 2019 г., 19:05

Железни илюзии 

  Поэзия » Другая
1347 2 4
Този влак разцепи мрака и от него слязох аз,
още много път го чака до заветния Бургас.
„Нека всички да са здрави!“ – пожела ни есента,
като птичка у дома ви, тя крилете си развя.
Сливен пътя ни пресича, Карандѝла е чертог.
Дивен, с блянове граничи, няма сроден аналог.
Спи животът на седалка, той в дъха е на жена,
в звън на бебешка дрънкалка и печална самота.
Съска северният вятър, блъска облаци отвъд,
лъскав в тихия театър на света ни тесногръд...
Плаче нечие момиче – то очите си изтри,
вече никой не обича и небето му кърви. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Все права защищены

Предложения
: ??:??