Железните обувки

10 мар. 2017 г., 23:19

Поэзия » Другая

458 2 6

Железните обувки ...

Обух железните обувки и тръгнах да те търся,

тъй каза ми една старица, че трябва да ги скъсам.

И търсих те, а те тежаха, краката ме боляха,

зад девет планини в десета, а те все здрави бяха!

Вървях и търсих ,питах всеки, дали не те е виждал

болеше, много ме болеше, но знаех, че те има.

Обувките все здрави бяха, а тебе все не те намирах,

така години излетяха и младостта ми си отиде.

И пак вървях, но вече знаех, железните обувки,

прилягаха ми някак странно, не исках да ги скъсам!

И осъзнах във зрелостта си, че не теб да намеря

за мене беше толкоз важно, а мен си да спечеля!

Но щом разбрах това видях две малки дупки на петите

и ето, скъсала ги бях, когато с трудностите свикнах!

И ти намери ме, не тебе аз, в една красива есен,

Тогава осъзнах съвсем, железните обувки ти донесе!

Зареница / Диана Стоянова/

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-03-11T14:41:17+02:00

Ако трябва, сама ще дойде любовта! Харесах!
ivanbardarov (Иван Бърдаров)

2017-03-11T12:54:23+02:00

Страхотно стихотворение!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2017-03-11T12:46:30+02:00

Желаем обич и тя идва в нечакан миг при нас.Любовта е изпитание.Успех!😄
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2017-03-11T12:03:41+02:00

"Човек, който настойчиво желае нещо, ще принуди съдбата да отстъпи" М. Лермонтов..... и е така. Поздрави!
Zarenica (Диана Стоянова)

2017-03-11T11:24:11+02:00

Благодаря !
Веси_Еси (Еси)

2017-03-11T08:39:56+02:00

Ако е писано любовта сама те намира. Не е нужно да я търсиш. Хареса ми! Поздрави!