Животът ме отхвърли,
даде ми да разбера, че лошото е сила, а доброто
просто нужда да вярваш в това, което не е...
Желязна ли да бъда в моменти като този
или да плача с неутешими сълзи?
Правилно ли е да чакам, а всичко да се срутва,
правилно ли е да зная, че мечтите няма да се сбъднат.
Сълзите тежки бузите ми мокрят,
луната в краката ми се свлича,
душата става вътре в мен на прах...
Защо на мен?
Защо точно на мен?