Жадна сълза съм в окото на лятото,
недокосната, неотпита, очаквана!
Вятър, скитащ сред дюните
на пустинята пламнала
във душатат ти, страннико!
Прероди се под дланите търсещи
на откритото щастие!
Подари и на мен и на себе си
тази тръпка на ново начало -
укротена и вярваща,
неподвластна на никого,
женската сила на мойто очакване ...