tonilazova (Антоанета Лазова)
14 106
10 июн. 2010 г., 13:10

Жена 

  Поэзия
934 0 7

 

 

По мъж така не съм копняла,

сърцето ми обърка ти -

защо накара ме да залудея

като ученичка в ранните зори.

За мъж така не съм мечтала,

събуди ме от сън дълбок,

във който бях заспала

и мислех, че от камък съм дори!

За миг успя да ме накараш

да разбутам мойта тишина,

и в хаоса, създала

за ден, за два, за три,

ме върна в истинското име

и то се казвало Жена!

Жена - как хубаво звучи,

когато някой ти го казва,

Жена, как гордо носиш го в нощта,

когато нежно пак настъпва тишина.

И с гордо вдигната глава,

аз мога да се нарека Жена!

Дори за миг да бъде това,

аз знам, че съм Жена,

защото споменът, че съм такава,

отдавна нямаше го в мен.

По мъж така не съм копняла -

като истинска жена!

Обичам те! - не го ли ти разбра?!

 

© Антоанета Лазова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??