Sunny`SmiLe (Теодора Стефчева)
51 20
27 апр. 2007 г., 23:20

Жена 2 

  Поэзия
767 1 5
Аз вятър съм над пролетна градина.
Априлски дъжд и слънцето на май.
Аз буря съм - несдържана и дива.
Гореща съм (напомням чаша чай).

И полъх съм над цъфнали ливади.
И облак съм над гордия Балкан.
Дори след мене НИЩО да остане,
аз знам, ще се превърна в празнота.

Ще бъда синя и неуловима
мъгла,попила в розовия здрач.
Понякога ще бъда бяла зима.
Понякога ще бъда топлина.

И бях, и съм, и пак ще бъда
стотици непостигнати неща.
Защото с теб намерих вече пътя
към моето призвание - ЖЕНА!

© Теодора Стефчева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добре ще го кажа така-дори когато си отидем и не оставяме нищо след себе си,ние се превръщаме в празнота в нечие сърце
  • Хареса ми!
    Поздрави!
  • ,,И бях, и съм, и пак ще бъда
    стотици непостигнати неща.
    Защото с теб намерих вече пътя
    към моето призвание - ЖЕНА!''

    Хубав стих!
    Поздрави!
  • ми свтославе истината е,че трябваше да бъде "дори след мене нищо на НЕ остане" но се получи мн тромаво и махнах НЕ-то и ми се струва че смисъла почти се запазва
    А това за празнотата не можах да го формулирам ясно и има още доста да се преработва (това е само първия вариант без корекции),но все пак идеята е,че дори когато не оставяме нищо,дори когато си отиваме от света без следа..дори в празнотата след нас продължаваме да живеем,защото дори когато ни се струва че не сме постигнали нищо хората пак ни помнят.ако е имало поне един човек който да ни обича,празнотата която оставяме след себе си вече не е празна-това сме ние!
  • Иснински стих,за истинска жена!
    Браво!
Предложения
: ??:??