Тялото на жена
като питейна вода
завладява нощта.
Завладява страха.
Няма смисъл
да търсим това,
което поетът
с душата си писал е.
Няма смисъл.
Смисълът крие се, да,
в наредени слова
в нежната женска душа.
В последния дъх на мига,
в поредния стон на нощта,
който надянал е дрехи
на тиха и свята...
Прекрасна...
Жена...
© Димитър Драганов Все права защищены