18 апр. 2007 г., 23:26

Жена без душа 

  Поэзия
663 0 5
Жива ли съм или горя?
Плача ли или кървя?
Смея ли се или пея?
Мечтая или копнея?

Самата аз забравих свойте чувства,
забравих своите мечти
и не зная как допуснах,
животът ми да плува във сълзи!

Денят ми болката попива,
прогизнал е от мъка и тъга,
нощта надеждите отмива
на тъжната удавена луна.

Душата ми е празна стая,
сърцето ми - и него аз отричам
и защо живея, аз не зная,
като не мога да обичам?!

© Мелиса Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • харесва ми
  • много е нежно и добре уформено браво
  • Ще обичаш миличка!
    Животът е пред теб!
    Поздрави и много любов!
  • Трудничко го прочетох...заради цвета
    Пише се Удавена
  • поздрави за великолепното стихотворение !имаш душа и то голяма , пази я , тя ще ти е нужна за да продължиш напред !
Предложения
: ??:??