Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
7 июн. 2011 г., 13:22

Жена и дъжд 

  Поэзия
716 0 9

Подава длан, премесена със вятър,
и кани ме с поклон  да бурнем.
Заситня по лицето ми с милувка
и сякаш моли ме да се целунем.

Не длан, протягам му прегръдка.
По мен се стеле топъл, много нежен,
и елегантен с мъжката си стъпка,
отнася ме във валс дъждовен.

Завихряме се в капки звездопади.
Светът над нас е новото небе,

в което с пръски водопадни
събира ни от капките в сърце.

Усмихвам се, щастлива, разлюляна.
Така не съм се чувствала от векове.
В прегръдката му съм желана, истинска.
Жена и дъжд  в дъгата се разписваме.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дъждовен валс-смутен като начало
    и вечен като крайче на любов
    покълнало от поглед, разцъфтяло
    от допира и се превърнало във плод
    със вкус на утро дало обещание
    да се повтори някога отново...
  • Мойте поздравления!
  • И в дъжда има красота, стига да я виждаме.
    Прекрасни стихове, Джейни!
  • Един топъл летен дъжд, и аз нали все съм без чадърпросто се оставих под мелодичния звън на капките.
  • Доста сме дъждовни понякога Поздрави,Жени
  • "Жена и дъжд в дъгата се разписваме" - какъв по хубав поетичен флирт с дъжда и вятъра..., да веднъж му се случва, но дай Боже всекиму и ако може и повторно!
    Благодаря ви приятели, че съпреживяхте с мен!
  • Красива звездопадна любов!
    Веднъж на няколко века му се случва на човек
    Красива вечер, Джейни!
  • !!!
    Поздрави!
  • Красиво. Поздрави, Джейни!
Предложения
: ??:??