Жена на честта
Леден поглед нанякъде подхвърлен,
пореден нечий номер,
от нейната ръка на боклука изхвърлен.
Усмивка в скоби на отегчение
по лицето ú се появява
и друг с нови обяснения в любов
се явява.
Сърцето - на прах от лъжите разбито...
Лицето - от гняв и болка изпито...
Думи две през устните проронва
- нежелания така прогонва.
Дълги коси на рамо премята
и стари грешки от живота не пресмята.
Гримът черен прикрива истината за душата,
създава илюзията, че това е - Жената!
Всичко вътре е празно
- да се бориш за нея е напразно.
Сама ще върви по пътя си нагоре
дори и болка да ú носи това...
... защото знае, че е жена...
- жена не на илюзията и провала...
... А Жена на честта.
© Цветослава Младенова Все права защищены