Как увлече ме ти по спортния риболов
да ходим двама с теб в дъжд и в пек, и в сняг.
Рибаря, зная, винаги трябва да е готов
да лови от ранна сутрин чак до мрак.
Може би да учи любимата си годеница
как да държи и хвърля своята въдица
за всеки друг рибар
това би било кошмар.
Но ти прояви безумно много търпение,
макар че първият път нямах постижение.
Обаче всеки следващ път се влюбвах във реката
и все се молех за по-голям и по-голям шаран,
а ти така и не успяваше да ми затвориш устата,
и аз танцувах около водата като напушен шаман.
Сега вече се научих да се взирам в малката точица,
да следя дали плувката ми бавно потъва,
да държа здраво своята въдица,
когато рибата силно опъва.
И така аз младата рибарка имам късмет
все не спира да ми кълве
а теб - рибаря стар заклет
вече рибата не те зове.
© Христина Кузмич Все права защищены