Жена с име на венец

1 июл. 2012 г., 16:08

Поэзия

944 1 2

Като Лазарка нежна, обкичена с цвете,

в бяло менче водата наляла.

Китка здравец в косите наплела.

По росата хоро заиграла.

Със очи, като въглен горещи,

от които мъжете се парят.

Силни сякаш, а лесно топят се,

уязвими, като изгарящи свещи.

Във сърцето ù обич прелива,

от доброта и нежна грижа.

Ситна мащерка по полята да сбира,

като бродирана от Самодива.

В унес слуша песента на Балкана

за войводи и чудни девойки.

С пъстри черги обкичи балкона,

с мушкато и песен на сойки.