Жена си ти... и аз не те разбирам,
но нека те рисувам със уста...
Най-топлите си багри ще избирам -
картина ще си ти от красота...
Жена си ти... изгубена половина
от цялото на мъжкия ми свят,
не искам нищо... само да те има -
така ще бъда истински богат...
Жена си ти... на мислите ми пръстен,
татуировка в моята душа,
знам, че те срещнах твърде късно,
но как съдбата си да утеша...
Жена си ти... утробата си моя,
в която да се върна искам сам...
не ме разбираш... но ми дай покоя
на онзи миг от сбъднат мъжки блян...
© Михаил Цветански Все права защищены