Погледни ме с истински очи!
Погледни ме с погледа човешки!
Не ме издигай на пиедестал... Уви!
Човек съм! А човекът прави грешки...
Жена съм аз - от плът и кръв, и тлен!
Жена съм, а не кукла и светиня!
Човешкото бушува вътре в мен!
Кралица днес съм - утре съм робиня!
Жена съм с изваяна душа
от болка, стон и грехове човешки!
Душа, която тлее в пепелта
и лумва изведнъж в плам лудешки!
Жена, обичаща със страст и жар,
и мразеща до бяс и изнемога!
Жена, погубена от спомен тежък, стар,
прераждаща се в обич и тревога!
И вътре в мен преплитат се сега
и минало, и бъдеще безкрайно...
Дете... старица... в една съдба...
тъй близки и същевременно незнайни!
Детето в мен тъй плахо те зове
и с погледа невинен се усмихва.
Старицата в мен крещи: - Дете!!!
Не му се давай! После в миг притихва...
Погледни ме с истински очи!
Недей страхува се да ме наричаш своя!
Помни, че аз човек съм, както ти
и завинаги ще бъда само твоя!
Евелина Панева
© Евелина Панева Все права защищены