rudin (Иван Христов)
858 1444
29 апр. 2012 г., 10:56

Жената 

  Поэзия » Другая
679 0 8

Не я разбирам аз, не я...

Срещу ти мило се усмихва,

след миг заплаква. Ах, жена...

И удивлява, и стъписва.

И ако някой ми рече,

че е познал докрай жените,

а от разбитото парче

ще я слепи и ще опита –

не ще повярвам аз. Защо

загадка са за мен красива?

Създадената от ребро

с душа на дявол се надсмива

над опита да разберем

жената – плачеща и дива,

с която теглим под ярем

живота в орната ни нива.

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Докато има предателства,ще има и такива неща.Но хубаво е, че си се досетил, че си нагазил лука.Стихотворението е хубаво, истинско.Поздрав !
  • "Всички жени са ангели,
    но когато им прeчупят крилете
    те яхват метлите!"
  • Противоположностите се привличат
    (без задължително да се разбират)
    Щом търпеливо се понасят...
    Какво от туй,че Господ е решил
    ребрата му да са с едно по-малко
    и ангелите му да бъдат слаби.
    Попадне ли на правилната дама
    на рай ще му прилича даже ада...
  • Не се опитвай да разбираш жената - обичай я! С голяма усмивка и поздрав!
  • Хубав. Може и да се разберем някой ден
  • И аз не я разбирам. Беда е това.
  • Благодаря! Така е...
  • Бравооо!!!
    Ако си мислиш, че жената разбира мъжа, мнооого си в грешка
    Така трябва да е, иначе това вечно любопитство как ще се подхранва
    А любопитството преминава в любознателност (може би), а пък след това идва ред и на прогреса (още по-може би )...
    Ееее, какви мисли ми дойдоха изневиделица...
    Абе... жена, не мож я разбра

    Много ми хареса!
Предложения
: ??:??