8 мар. 2017 г., 15:59

Жената е силна, когато явно скърби 

  Поэзия » Другая
382 1 3
Плачи, приятелко моя, плачи,
самотата със вик раздери.
Размажи този грим непотребен,
лицето със сълзѝ набразди.
Мачкай с пръсти, разкъсвай, разрошвай.
Стискай зъби, хапи, не преглъщай.
Плачът е онзи порой непорочен,
с който назад няма повече връщане.
Дишай! В ридания вдишвай,
поемай въздух, дори да боли.
Забравата, хриптяща, повикай,
да се уталожи от ляво в гърдите ти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тошкова Все права защищены

Предложения
: ??:??