Жената, която наивно обичам
от двайсет години, която копнея
съвсем по хлапашки с любов романтична
от двайсет години, отсреща живее.
И често, когато Съдбата ни среща
случайно в квартала, с усмивка ръка
приятелски тя ми подава. Отсреща
нали е домът ù... Какво да река!
Тя знае, че с обич копнея за нея
и тайно мечтая за истинска среща,
но все по-далече от мене живее
жената, която живее отсреща. ...