2 нояб. 2024 г., 14:34  

Жената на рибаря 

  Поэзия » Другая
380 7 30
На майка ми
и на светлата памет на баща ми
Потрепна синият воал,
покрил върха на планината.
Над хълма в риган прегорял
подухна лек вечерен вятър.
Из зажаднелите треви
запърха бяла пеперуда
и Герман в облак се яви,
но беше някаква заблуда.
Отмина облакът и пак
в мен – лятна жега безпощадна, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Все права защищены

Предложения
: ??:??