20 авг. 2009 г., 09:05

Жената на вятъра 

  Поэзия » Любовная
1314 0 37
Ще дойда да те искам от Нощта,
че ти си по природа кучка...
Кънти душата ти порутена.
Очите жадни са за случване.
Вдовици черни са неделите
и в пропастта им сякаш падам.
Аз съм един от оцелелите.
Ще грабна своята награда!
Във вените ти вятър кървав тича
и ти не чакаш. Не си Пенелопа.
Изгарят ме косите на момиче.
На прага съм. На портата ти хлопам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Все права защищены

Предложения
: ??:??