14 мар. 2024 г., 09:59

Жената с червената коса 

  Поэзия » Любовная
4.7 / 3
512 2 0
Не зная, знаят ли я всички,
жената с червената коса.
Но събужда пролет, пеят птички,
щом по улицата ходи тя!
И стъпва грациозно,
по килима от въздишки,
усмихва се потайно сякаш
на тълпата от очите мъжки.
Без да ги поглежда, продължава,
загледана във себе си отново...
Това да те погледне е награда,
заслужена само от малцина! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Все права защищены

Предложения
  • Стал нам этот мир, для нас, как чужой. Стал нам ненавистен до боли. Но знал ль я тогда, что своею ру...
  • Прыгаю я днем и ночью, Гравитацию рву в клочья. С большой прыгнул высоты, 10 метров там, ухты! Прыгн...
  • Неподалеку от лесной опушки, И сбоку невеликой деревушки. Смотря на чащу, глухой лес, В коим полным-...

Ещё произведения »