Усмивка която излиза направо от душата,
грее на лицето на една красива жена.
Пронизва тя мъжкото сърце със стрелата,
жената, дамата красива със златната коса!
Изпълнена с усмивки и много доброта,
раздава себе си тя за щастието на хóрата.
Красивата Елена като някогашната, мечта
заради която мъжете бореха се във война.
Излиза и чете стиховете си за любовта,
и те самите излизат от нейната добра душа.
За любим мъж, за любовта, за нейната мечта,
една красива жена крие с усмивката си тъга.
А косата и красива, златна блести в ноща,
върви сама и спомня си тя за любовта
Тъгата й побеждава само нейната мечта
и вярва че я има, вярва тя в Любовта!
© Валентин Миленов Все права защищены