Един живот угасваше полека
и сенките смаляваха се бавно...
Тук свършваше житейската пътека
и ясен беше изходът отдавна...
Трептеше пламъчето колебливо...
Фитилчето бе стигнало до края...
Във времето, щом някой си отива,
душата му подготвя се за Рая...
И миг преди животът да угасне,
потрепнаха му устните в усмивка...
Прошепна в сумрака пределно ясно,
пред пътя си към Дългата Почивка: ...