Жените остаряват

Навън есенен дъжд  ръми

чука по стъклото и шуми

връща ме в детство тъжно

то да живее трудно бе длъжно.

А есента красива, жълтолика

натрупва листа жълти и вика

да раста, да живея, да се радвам

"Обичам те, живот" да казвам.

В есен, пролет, зима, в лято

на идеали и мечти бе богато

детето е пораснала жена

и не търси от никого вина.

Насъбрала деца и внуци, както есента

с полъх тих гони своите листа

жената спира в своята есен

заслушана, припява нежна песен.

Расте човек трудно, но пак старее

дали трудно или лесно се живее

не забелязано косите побеляват

влюбени  в живота жените остаряват.