Жените, със които аз живях
ЖЕНИТЕ, СЪС КОИТО АЗ ЖИВЯХ
... навярно ще се случи някой ден, ще спрат Жените да ми казват здрасти,
да седна – най-подир освободен! – от светлите си, чисто мъжки, страсти,
да гледам – с бяла радост на дете – изгубил се през възрастите пубер,
как идват – и си отминават – Те! – под залеза ми, проснал златен губер,
ще са все тъй красиви, тъй добри! – ще си поискам пак да ги целуна! –
за два шезлонга не спестих пари – да легна с тях на пясъчната дюна,
да ги почерпя в близкото бистро със тортичка парфе – и чаша киви,
и да ги в впиша с ангелско перо в графата ми – девойчици щастливи.
Обичам ви! – смирен като монах – безпаметен, и толкова далечен.
Жените, със които аз живях! – и споменът за тях ме стори вечен.
© Валери Станков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Мислех си, че в поезията едно от първите неща е искреността. Но, при теб може би е въпрос на творческо въображение. Така че, приемам забележката.
-
Всяко обсъждане на личния ми живот ще приемам като опит за намеса във вътрешните работи на Ниагарския водопад, Наташа. Моля, нека обсъждаме качествата на публикуваната творба, а не как, какво и с кого е живял и обичал авторът. Благодаря!
-
Дядо Валери, мисля че не си обичал истински нито една от всички тези жени. Защото ги слагаш под един общ знаменател. Но, както се казва, животът е пред теб! Поздравления!
-
И аз пак ще кажа, Безжичен. За 7-те месеца, откакто публикувам в този сайт, се убедих категорично в едно. Коментираш ли, те коментират и теб. Мълчиш ли, мълчат и те. Нещо като българската приказка: "Халваджията хвали бозаджията!"
-
И пак ще кажа: "Хайде бе, разбирачи коментатори, не виждате ли тук голяма българска поезия. Защо мълчите?"
-
Ех, че хубаво
-
Маестро, всичко написано е прекрасно!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Жените, със които аз живях! – и споменът за тях ме стори вечен.
При теб обожествяването на жената е издигнато до космични висоти.