Женски работи били това -
лея сълзи пак за щяло и нещяло.
Лея сълзи под учуденото одеяло,
скрила мократа си до прокисване глава.
В щастие, нещастие и болка
лея сълзи и попивам цяла ролка.
Просто - „женски работи", нали?
Стискам зъби, питам се дали
и когато да поплача не успея,
ще мога истински да се засмея?
© Люска Петрова Все права защищены