Смиф (Валентин Евстатиев)
248 2547
29 нояб. 2011 г., 18:37

Женски сълзи 

  Поэзия
950 0 12

 

Пил ли си женски сълзи, человече?

Сякаш душата ми влиза във Ганг.

Аз съм нищожен – а те са всевечни.

Те са свещени – а аз съм пиян.

 

Ала е лесно във свойто пиянство

да си помисля, за миг заслепен,

че съм заслужил това женско тайнство

с моето мъжко туптящо сърце.

 

Колко безумна е тази заблуда!

Никой не струва сълза на жена.

Женският плач не е мъжка заслуга.

Просто е чудо, магия една.

 

Просто е истинско чудо, че мога

да пресушавам със устни сълзи,

да потуша водопадния огън,

който по нейните скули бразди.

 

Женски сълзи. Аз съм малък, нищожен.

Благословен съм със свята вода.

В нейното изворно чисто подножие

тихи и светли молитви редя.

 

© Валентин Евстатиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??