Кристална чаша, вино горчиво,
звън на празнични камбани...
И стая - пространство мълчаливо
с витаещи болки - неразбрани!

Самота, а до самотата нож...
със стоманени отблясъци намига.
Какпка кръв, израз лош
и гостенката смърт пристига.

Треперещи ръце, мокро лице,
прозорец, маса, стол... врата!
Разбито на парчета сърце
и отпусната безжизнено глава...

Дихание леко, трепет, самота...
колебание, едва доловимо.
Заключета отвътре врата
и отчаяние, с нищо несравнимо!

Сълза, поглед празен...
жест, ненужно смел...!
Заради мъж, силно мразен
носещ светлото име - Даниел!