Белеет парус одинокий
М. Лермонтов
Белее пристан с хладна белота.
Водата пред брега му коленичи.
А циганинът – сам накрай света.
И чарът на Лариса пак е ничий.
Русалка, Пепеляшка, фея, гном –
реката бърза в струи я отнесе.
И корабът е неин вечен дом,
душата ѝ – превърнала се в песен.
Салонът в киното, и той е пуст –
та кой ли днес ще гледа стари филми? ...