Жесток свят
Жесток е този свят.
С болката и ада
свили яростно в менгеме
душата бездомна.
Получаваш плесници
от свои и чужди
и носиш раните си
и разбитите илюзии
нагоре по хълма.
Дните се трошат
ръбесто-грапави,
а нощите стенат
в мокра тишина.
Изгаря те тогава
като огън мълчанието.
Хляба сух преглъщаш
и бориш се да оцелееш.
Една сълза не стига,
когато копнееш човечност.
Но това не те спира
да обичаш, да вярваш
и да мечтаеш.
Когато две топли ръце
прегръщат сърцето ти
и шепнат - обичам те.
© Ванко Николов (Starkmaster ®vn)
© Ванко Николов Все права защищены