1 июн. 2008 г., 08:15

Жестока си 

  Поэзия » Любовная
909 0 5

Говоря ти шептейки - всичко чуваш.

Мълча дори - ти можеш да прозреш

защо студени стават моите прегръдки,

защо отбягвам твоите ръце.

И не, че исках всичко да ти кажа -

душата ми отдавна онемя,

очите ми като сълзи прокажени

говорят вместо мен и досега.

Сега мълча - ти полъха долавяш

на вятъра, останал без мечти.

Не съм те питала - въпроси не задавам.

Мълча си аз - мълчи и ти.

Шептейки аз на Нея си говоря -

онази, дето дращи още в мен.

Млъкни, Любов - дълбока си, дълбока...

Да можеше от мен да изтечеш -

да се излееш, дъх да си поема,

че умори ме този луд водовъртеж.

Жестока си, жестока си, жестока,

а молех се единствено за теб...

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??