Докога ще се мъчиш, проклетнице, птицо самотна?
Душата ти няма ли да лети като теб?
Крилата ти са мокри от сълзи.
Докога ще скиташ сама? Болката ти край има ли?
Мъничко сърце имаш, а страда много, животът ти кратък,
но труден и жесток - проклета чиста душа
покой и любов никога не намира!
Волна и неспирна, имаш свободата си - ах, ти, нещастно малко чудо!
Имаш малко, а даваш толкова много,
кацнеш ли на нечие рамо, оставаш завинаги.
Не се ли умори, самотнице?
За теб има ли любов, та я търсиш неспирно? ...