19 сент. 2007 г., 14:45

Жестоко бреме 

  Поэзия
891 0 14
Нося те в сърцето като рана,
чиято кръв не мога да отмия
и любовта си давам във замяна
спомените свои да изтрия.
 
Нося те в душата като камък,
който тегне над съдбата ми ронлива
и любовта ми все ще плаща данък
за всяка нощ, в която не заспивам.

По устните те нося като вино,
което чака някой друг да го изпие
и любовта ми, нищо че е минало,
не иска в самотата да се скрие.

В очите си те нося - неизплакан -
като сълза, оставена да дреме,
а любовта не иска да ме чака
да се откопча от жестокото ти бреме.

© Ивелина Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??