5 февр. 2015 г., 02:02

Житейски парадокси 

  Поэзия
347 0 3

Изкъпах се, а вън е страшен студ.
Коляното боли. Звездите греят.
С качулка съм, но имам остър слух.
Стените неми. Негрите живеят.

Носът запушен. Владовски звучи.
Мивката прокапа. Ритнах стола.
Нямам сол, но имам прах в очи.
Токът спря. Брада ми е набола.

Доспа ми се. Изникна тоя стих.
Таблетки имам, но си пия бира.
Вода кипи, животът ми е тих.
Усмихвам се, ала сълза напира.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??