В годините отминали се спъвам,
пренасям болките си през река.
Винаги срещу течението плувам,
да стигна жив от другата страна.
Не намирам,никога не търся
да ме побутва някой зад гърба.
Сизиф* роден във друго време,
търкалям делниците към върха.
За мъките си с вятъра говоря,
мечтите си споделям със дъжда
и тайничко в душата си се моля,
да стане малко по-добър света.