байГецан (Георги Янков)
307 24
19 окт. 2022 г., 13:03

Житейско 

  Поэзия » Философская
271 0 3

Вълната бавничко се мъкне

и слънцето си е на "фула",

ала към плажа с бяс ще хвръкне

и кръвожадната акула.

 

Летят по пистата скиори,

не двама са, почти дузина.

Снегът със щеки всеки пори,

ала след тях хвърчи лавина.

 

Във парка дядовци и баби

с внуци правят оригами,

ала след миг ще ги награби

най-мощното в света цунами.

 

Подскача заек тук и там,

криволичЕйки сред пшеницата,

ала след него с буен плам,

за жалост, следва го лисицата.

 

В гората славеят припява

и ръси веселите трели,

ала сред тази пищна врява

в него ястребът се цели.

 

Животът си тече етапно,

течението те понася-

ала нечакано, внезапно

на майната си те отнася!

© Георги Янков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! За мен това значи много.
  • здравей! просто ,понеже преди работа публикувам почти винаги, през деня нямам достатъчно време за коментари, а вечер компютъра в къщи е окупиран от сина ми и затова не отговарям, за което ще ме извиниш!
  • Тук съм, бай Гецане. Но понеже се чудя дали не ви досаждам с нахалните си коментари. Ще спра. Много ще се радвам да ми напишете една точица, тиренце или нещо на морзовата азбука, но и да не го направите, нищо. Ще ви чета, за това да не се съмнявате.
    От сърце всичко най-добро желая.
    Прощавайте ако има нещо.
    А вие само пишете
Предложения
: ??:??