6 окт. 2011 г., 21:28

Житейско 

  Поэзия
1415 1 5

 

С проблемите си справях се самичък -

не чаках да ме бутнат, за да скоча.

 Засилвах се към следващо обичане,

решен, че този скок ще бъде точен.

Разпалвах много клади – не за вещици,

стопявах ледове - и все се парих.

Нагледах се на праведни, на грешници –

и с чужди грешки своя гръб товарих.

Научих много тайни на земята –

едни жадуват смях, а други – злато.

Научих, че понякога тревата,

примамливо зелена, крие блато.

Сега за всякакъв обрат съм аз готов -

не всеки правилния път ти сочи.

Не пренебрегвам ничия любов,

че скок към нея, знам, веднъж е точен.

 

 

М. Спасов

© Мартин Спасов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??