Жито-мир*
Ех, и распутица!**
Нива разкаляна.
Сякаш е блудница
с плът непогалена.
Сякаш е смъртница
житномънистена
с транзитопътници
газово-шистови.
Стрелят войниците
по коловозите.
Вместо пшеницата
танкове возят те.
Сипят се в нивите,
ситни, куршумите.
Жалят за живите.
Мъртви са думите.
Честта – на свършване.
Под знаме алено,
сърце – прекършено,
в земя запалена.
Съхнат сълзите ù,
киевскоруските.
Скърбят браздите ù,
без плод, напуснати.
И само спомен е
в хамбара житото.
Сега за помен е
платена питата.
Полята, златните,
морето, синьото,
земята, святата –
далечно минало.
Да беше
взела
хляба,
бабо!***
https://www.youtube.com/watch?v=KV48SfLz2DU ♥ – червена точка
*Житомир – град в Северна Украйна, основан по времето на Киевска Рус.
**распутица – разкаляна земя за оран през пролетта в Украйна, при която семената получават достатъчно влага, за да покълнат. По-късно почвата изсъхва и се втвърдява и растенията трябва да са достатъчно поникнали, за да не изсъхнат. "Распутица" се оказва истинско бедствие за няколко армии – за французите при Наполеон, за германците по време на Втората световна война и дори сега за руснаците и танковете им, въпреки че те би трябвало да са наясно с явлението. Но за житото "Распутица" е благословия. И ако земята се втвърди, без зърната да са засети, съществува риск от световен глад: https://www.dw.com/bg/%D1%89%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D0%B7%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE/a-61185689
*** В началото на април се появи видео с баба и дядо в Харковска област, които излизат да посрещат с червено знаме украински войници, вземайки ги за руснаци. Украинците не казват кои са и дават на бабата торба с продукти. После ù вземат знамето и го хвърлят на земята. Бабата разбира грешката си и връща продуктите, като казва, че с това знаме са воювали родителите ù. По-късно образът на бабата със знамето става символ в Русия:https://tjournal.ru/internet/604081-babushka-s-krasnym-flagom-kak-virusnyy-rolik-iz-ukrainy-stal-simvolom-podderzhki-rossiyskoy-armii
© Мария Димитрова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Те се мразят, Краси. Това беше шокиращо откритие за мен. Никога не съм правила разлика между руснаци, украинци и беларуси. За мен това е един народ. Но те имат толкова обременяваща история зад гърба си, че се ненавиждат и в червата. Нищо чудно, че воюват. И все пак толкова си приличат, че косата ти настръхва от тази братоубийствена ненавист. Не случайно повестта "Тарас Булба" на Гогол е за Украйна /"Я тебя породил, я тебя и убью"/ и е част от цикъла му "Миргород". Каква ирония! "Танкове возят те" - заради римата. Тук има аналогия с руския глагол водиться /водятся/ - въдят се. Омразата отглежда оръжия, вместо хляб. Благодаря.
-
Докато гледах видеото и четях си помислих, че и да искат няма как да избягат от войната тези баба и дядо. Не само, защото чакат руските войски... Мислите ми вървяха зад кадър. По униформата се вижда, че е украински войник. Но езикът... проговорят ли ти на майчиния език..много силно стихотворение, Мария. "Съхнат сълзите ù, киевскоруските. Скърбят браздите ù, без плод, напуснати." Житото и мира са мираж, където "вместо пшеницата, танкове возят се.."
-
Благодаря, Мини. Гледах по руската телевизия, че украинците товарели оръжие и боеприпаси в пътнически влакове, без пътниците в тях да знаят и така цивилни попадали под обстрел. Разбира се, това не оправдава руснаците. А бабата и дядото във видеото за мен са някаква чудовищна гротеска. Благодаря, Наде. Не мисля, че има "хуманни" войни. Войните са жестоки и там умират хора, независимо дали са цивилни или военни. Прочетох също, че вече извозват зърното от Украйна през Румъния за Европа. Не знам какво още ни чака 😒 Благодаря и за "Любими".
-
Разтърсващи са, Мария и творбата, и видеото!
-
Много е хубаво, хареса ми! Истинско е и докосва душата!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
