Жив мъртвец
Един глас в мене шепне,
объркани думи неспирно ми мълви,
едно чувство в дълбините тръпне
несподелено, прави кървави следи.
Едно лице с блуждаещ поглед,
пребледняло, наподобяващо мъртвец,
все още живо, прави оглед,
все още вярата плете венец.
Едно тяло истинало от болка,
една плът изпълнена с копнеж,
сълзите парещи лекуват го и топлят,
стопяват обвилият го скреж.
Една душа, препускаща в дните,
една блудница, объркваща сърцето,
тя търси обич, но оглежда се в лъжите,
тя потънал кораб е в морето.
© Мария Амбова Все права защищены
тя потънал кораб е в морето.''
БРАВО! Много ми харесва! Много е силно...