Жива съм

6 мар. 2013 г., 23:31

Поэзия » Философская

682 0 2

ЖИВА СЪМ
Запирах сълзите. Напразно. Потекоха.
А сушата дава ми свойто лице.
Попиха. В браздите дълбоки се стекоха
и скришом ги бърша с корави ръце.
В живота се вкопчвам. Така ме опива!
И докато бие в гърдите сърце,
пресипвам от викане: Жива съм, жива!
А сушата дава ми свойто лице...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Жива съм

Искате да прочетете повече?

Предложения