Zlatka` (Някоя)
114 159
25 июл. 2007 г., 23:57

Жива съм 

  Поэзия
561 0 6
Студено, но красиво е навън.
Луната осветява земята.
И сякаш във приказен сън
е попаднала таз вечер душата.
Звездите блещукат щастливо
като диаманти по небесния свод разпиляни.
Ледено е, но е красиво
в тез мигове с надежда обляни.
Тихо и спокойно е в този час,
сама вървя из града.
И въпреки че сама съм аз,
не чувствам във мен самота.
И бавно поглеждам небето
да видя луната, звездите;
и  затуптява в мен силно сърцето,
напират във мене сълзите.
И леко, спокойно, красиво
снежинки от небето се ронят.
Те със сълзите се сливат
и игриво по лицето се гонят.
Не, не плача от страх и тъга,
не плача от болка и рани!
Аз просто усетих сега,
Че съм жива, и живот има в мене!

© Някоя Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??