Тихо е.
Отдавна спи градът.
Сред смълчаната трева
на щурците
вечерният концерт се чува,
около сребристата луна
звездите замечтани плуват.
Липата,
вече прецъфтяла,
на славеите
тихо шепне със листа,
а те огласят
с копнежните си трели
тази жива тъмнина.
В миг
мрака пръсва светлина.
След нея
образът ти
пред мене се разкрива.
Дали ме ти намери,
или аз,
в незрението свое
теб избрах...
© Ласка Александрова Все права защищены