Живец
Със всеки изминал ден,
все повече остарявам.
Но нещо обърна се в мен
и взех да го осъзнавам.
Живецът, заспал и прокуден,
със грешни лекарства лекуван,
у мен нещо старо събуди.
Съвсем. Като другите луди.
Сега от дете е по- млад.
А мене направи мъдрец.
Не дава да гледам назад!
Ех, този мой, късен живец!
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены