ЖИВЕЕШЕ В ЕДНА МАНСАРДНА

1 авг. 2005 г., 19:57

Поэзия

1000 0 2

Живееше в една мансардна
поет със име на светец.
Той имаше съдба коварна,
да бъде винаги беглец.

Жена си взе веднъж, отдавна,
да топли смисъла студен.
Душата му ранена, жадна,
а вярата - ранен елен.

След туй любовница намери -
блестяща, с палави черти.
Наслада, самота, проблеми
остави в нейните гърди.

Поетът - скитник се пребори,
остави своя роден край.
Напусна сините простори.
Забрави онзи пърхащ май.

Сега съдбата му се свива.
Душата гладна за мечти.
В живота смисъла угнива,
далеч от старите беди.

©Марин Лазаров