Сред аромат на Люляци в разцъфналата нощ
Ще пресуша с целувки пак на устните ти еликсира!
Сърцето ми като прободено от нож
тупти, боли, за теб ме пита и не спира...
Една наздравица със чаша ароматна...
и вятър, свирещ в клоните като на лира!
Ти нежна Нощ, Луна тъй благодатна!
Живей във мен Любов!
И нека Щастието да не спира.
© Ангел Милев Все права защищены