Живея в някакво
безумно измерение
без форма,
край или начало.
- Не лъжеш ли? -
пак питам огледалото,
обсебен от
поредното съмнение.
Живея в символи
и фрази еднотипни.
Превъплащения,
случайност,
време.
Жетвари жънат
бъдеще от
незасято семе
в поле от бурени,
кратуни,
тикви.
Живея в някаква
мъгла и тъмнина
и всеки
се спасява
както може.
Да се шегувам
мога и тревожен...
Спасителят
заспал е във ръжта.
© Найден Найденов Все права защищены
защото стихотворението е великолепно!
С обич и възхищение.