9 авг. 2015 г., 20:07

Живея често в нечий сън 

  Поэзия » Философская
575 0 6
... но казах аз, че самотата
е стих, издишан на раздяла,
че сянка на топола пада
като бразда в небесната морава,
и тръните на всяка драка –
оголени и безпощадни,
заключват делника след залез
в коварното око на мрака.
Че дългата любов не струва,
дори обяда да притоплиш
и пътят може да загуби
внезапно вярната посока, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Все права защищены

Предложения
: ??:??