Живея – ококорено дете
ЖИВЕЯ – ОКОКОРЕНО ДЕТЕ
... дали е от безсмъртните треви, в които скитах с томче на Уитман,
или защото с Анна Керн – на "Ви", в любов се обяснявах ненаситна,
дали защото с Лермонтов на "Ти", мечтаех над Тамара да съм Демон,
с Блок креех из гигантски самоти, с Есенин – във пиянския му тремор,
с арменците на Мавъра пропях, и минах между капките на Пришвин,
със Димчо дълго плаках и се смях във дворчето със белоцветни вишни,
с Джек Лондон трупах кюлчета злата в Юкон и в ледовете на Аляска,
"Война и мир" успях да прочета – и при това, прочетох я без каска! –
лихварката с Разколников убих, преписвах си в тефтера Херман Кестен,
и разцъфтях със Лилиев на стих! – във ужаса да пукна сам и девствен,
на Бай ти Ганя същи кръвен брат, не ме съдете, моля ви? – тъй строго,
до днес вървя през смахнатия свят, избарал се в шинелчето на Гогол,
и – уж, се приближавам към стоте, и все тъй – влюбен в летните авлиги,
живея – ококорено дете! – летящо през ята безсмъртни книги.
26 юлий 2019 г.
гр. Варна, 14, 15 ч.
© Валери Станков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Ами, Валери, нали знаеш - редакторите са вид цензори. А пък ако Шекспир е имал редактор, то нямаше да има Шекспир. Нарочно не слагам моята вечна забележка за буквалистите (да видим какво ще измислят със сварените си пилешки мозъчета от по една клетка).
-
Хе-хе... Валюшке, рубриката "Избор на редактора" е запазена територия на "майсторските" фавооритки... ние – простите хорица на перото, не се кефим на подобни привилегии.
-
Като книгоман, това стихче много ми допадна 😊
Поздравявам те. -
Такава поезия се ражда, когато си потопен в магмата на душата си, която е вечна и безсмъртна и си докоснат от Бога да твориш
-
Нищо, ти си пиши, а ние ще четем и ще се учим.
-
живея – ококорено дете! – летящо през ята безсмъртни книги.
Теб Бог трябва всеки ден да те слага в Избор на редактора.
Но на земята богове няма
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
