Живите зърна
Полет, шум от криле,
към хулиганчетата весело подсвирквам,
и пак съм малкото дете,
в шепата си зърната стискам.
Те се стрелкат във клоните, сякаш на шега,
отронват пъстрите пера,
врабчетата ме радват със своята палава игра в есента
и винаги стискам в шепата си
за тях живите зърна...
© Мина Конарова Все права защищены
послание! Поздрави за мъдрата поетеса! Бъди!