25 мар. 2009 г., 18:34

Живителен дъх 

  Поэзия
630 0 1

Живителен дъх

 

Мъгла. Сияние. Луна.
До езерото бе сгушила се тя.
И пак загледана в синкава тъма.
Сякаш на изгубен остров там - сама.

 

Миг. Сияние. Звезда.
Прокрадна се незабелязано мечта.
Полъхна, унесе и замина.
В бледен спомен някъде загина.

 

Гръм. Светкавица. Отмина.
Лунните цветя с повея разрина.
И там една душа тъй фина
сгуши се в лилавееща коприна...

 

23.03.2009г.
(понеделник)
23:43ч.

© Михаела Грънчарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искам да мога така,като теб да лея думите.
Предложения
: ??:??